ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА:
Господин Ралчев, заповядайте.

 БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Моето виждане е, че чл. 12, ал. 3, уважаеми колеги, следва да отпадне.
За какво става въпрос?
В чл. 12, ал. 3 се въвежда едно изключение от общия принцип за превишение на неизбежната отбрана, като се отделя една хипотеза, която е много тясна, за да може да бъде предмет на общата част на Наказателния кодекс.

 За какво става въпрос?
Неизбежната отбрана е една от основните институции в наказателното право. Превишение на неизбежната отбрана е също един от ясните институти в наказателното право. Те имат съответните дефиниции.
С въвеждането на изключението от принципа, че няма превишение на неизбежната отбрана, ако някой ти влезе в жилището, се въвежда една тясна хипотеза, която няма никакво основание да съществува. Толкова има основание да има този текст, колкото ако някой ти влезе и в курника.
Значи неизбежната отбрана, уважаеми колеги, се състои от няколко компонента и те са: непосредствено противоправно нападение, адекватност на нападението и защита.
Правен е опит да се въведат редица текстове още през 1997 г. и Конституционният съд е отхвърлил основната част от тях. Защо това е така? Защото не е необходимо и нямаме правно основание да отделим жилището като някакъв особен обект на защита. Още по-малко да отделим от всичките действия на противоправното нападение специално тези, които са свързани с проникването в жилищата, и то проникване с насилие или с взлом.

 Мога да изброя 150 хипотези, в които насилието и взломът могат да имат съвсем друго измерение от посоченото в този текст. Няма никакъв смисъл, няма грам основание, аз знам, че материята е много специфична, но тя е съвсем житейски оправдана, да не съществува такова изключение от общото правило.
В един от първоначалните текстове е включен вилният имот. Хайде сега да започнем и да направим разграничение: жилището, в което аз живея, вилният ми имот ли е, защото постоянно пребивавам в него или жилището ми е апартаментът, в който примерно три месеца от лятото не съм в него? И каква е разликата дали ще проникват в жилището ми или в онова помещение – жилище, вилен имот, каквото и да е то, което аз постоянно обитавам?

 Значи институцията „неизбежна отбрана” и институцията „превишаване пределите на неизбежната отбрана” имат обща характеристика и в никакъв случай не могат да бъдат персонифицирани в някаква тясна хипотеза. Че това е така личи и от последващия акт на чл. 12а, който комисията прие категорично, че трябва да отпадне. Той е израз на същата тази идея да имаме конкретни хипотези, защото на някой може да не му е много ясно какво представляват общите институции. Хайде, да не кажа защо бяха направени преди 6-7 години.

 Съжалявам много, но преди двадесетина години съм чел една такава дебела книжка за неизбежната отбрана в полицейските приложения. „Неизбежната отбрана” е институт, който касае всички граждани, независимо от това каква функция имат и дали носят или не носят пагони.
Маниерът да браним жилището е ясно откъде идва. Ясно е, че в някои държави, или поне във филмите, които представляват тези държави, частната собственост е неприкосновена и който ти влезе в двора, както битува правилото, можеш да извадиш пушката и да го гръмнеш. Но това може да доведе до изключително тежки последици. Нещо повече, един такъв текст, „мнимата неизбежна отбрана” срива основния институт.
Уважаеми колеги, аз много добре разбирам, че влизаме в едни детайли на общата част на наказателното право, но не може от всичко това, което е защитимият интерес, правата на гражданите в пълния им обем, изведнъж черешката на тортата да бъде жилището ни. И всичко останало да бъде извън този обсег.
С оглед на това ви моля да подходим съвсем професионално в случая, очевидно няма никаква политика, и да не се подвеждаме по едни тези, които имат много тясно приложно поле и във всички случаи бламират общите правила на наказателното право.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Ралчев.
Господин Берон, заповядайте за реплика.

 ПЕТЪР БЕРОН (КА): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Зная, че господин Ралчев като добър адвокат може всичко да обоснове и да защити. Но в случая стигаме до нещо, което вълнува българските граждани извънредно много, а именно това, че по досегашния закон винаги крадците, насилниците и всички останали са с предимства пред обикновените граждани. Това, което се предлага, според мен е напълно обосновано.

 Тезата, че неизбежната отбрана трябва да бъде адекватна на нападението, според мен е едно безумие. Какво означава това? Ако ме нападнат 50 души с колове и с ножове, а аз имам пистолет, не мога да го извадя, защото те нямат огнестрелно оръжие, така ли?! Ако един човек изкърти вратата ми, влезе и има кол, а аз имам нож, не мога да се защитавам, защото той няма нож - това ли означава?! (Реплика на народния представител Борислав Ралчев.)
Ще вземете после дуплика, господин Ралчев.
В никакъв случай не би трябвало да се стъпва на тази гнила почва.
Разбира се, по света има и крайни случаи – като ти влезе през оградата, можеш да го застреляш, това се отнася за Съединените щати. В други щати, ако ти влезе в жилището, можеш да го застреляш.

 Вие знаете ли обаче какво е у нас? Поради тази толерантност на закона към разбойниците – казвам го съвсем открито – няма вила по Искърския пролом неограбена, няма вила по Черноморието неразбита! Това е, защото има толерантност към разбойниците! И когато хванат такъв, ще дойде един адвокат, не казвам, че това ще е господин Ралчев, когото дълбоко уважавам, а ще дойде някой си и ще обясни, че този човек е влязъл у вас през нощта, за да ви каже “лека нощ”, или че той въобще не бил влизал там, а че само е минал оттам и че вие сте го примъкнали вътре в жилището, за да го пребиете, и пр., и пр. И бандитът пак ще се отърве, защото ще плати, колкото трябва! (Шум и реплики.)

Аз ви казвам: наредил съм си вкъщи необходимите предмети и ако влезе бандит, ще си го получи, независимо от цялата юридическа мъгла, с която искат да обвият нашите права! Благодаря ви. (Оживление.)

 ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
За дуплика – господин Ралчев, заповядайте.

 БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ): Уважаеми колеги! Казах, че материята е специфична.
Извинявам се на колегата Петър Берон, но това, което Вие говорите, не е това, което аз говоря!

 Първо, неизбежната отбрана е в друг текст. Тя се запазва, а Вие говорите против нея.
Второ, проявявате едно обяснимо неразбиране на проблематиката. Напротив, половината от аргументите, които Вие казахте, са в подкрепа на тезата, защото те могат да влязат освен във Вашето жилище, което единствено тук е като изключение, и във Вашата вила, където сигурно имате вещи, на които повече държите като ценностна система.

 ПЕТЪР БЕРОН (КА, от място): То е същото!

 БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Не е същото, няма да спорим! За мравките и за лъвовете аз не споря. Много Ви моля, извинявайте!
Касае се за специфика, въобще въпросът не се поставя там, където Вие го виждате. (Реплики на народния представител Петър Берон.)
Моля Ви се!
Аз пледирам само за това единствено нещо: не може жилището да бъде извадено от контекста на общата част на наказателното право и за него да има специален режим.

 ПЕТЪР БЕРОН (КА, от място): Може!

 БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Това е, което Ви моля да разберете. Има достатъчно ясни категории за това, който влезе с нож, от нож да умре, който влезе с пистолет, от пистолет да умре! Това са ясни неща и не са предмет на този спор.
Тук спорът се състои само в едно: не можем да изведем, да извадим жилището извън общата част на неизбежната отбрана, на превишение пределите на неизбежната отбрана, на грешката при нападението и основните институции на наказателното право.
После в кулоарите ние с Вас ще се разберем много лесно. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Обявявам 30-минутна почивка, след което ще продължим с второ четене на Наказателния кодекс.

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието.
Преди почивката бяха докладвани параграфите от 1 до 5 включително от Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Върви дискусия по тях. Имате думата за изказвания.
Господин Миков, заповядайте.

 

 

  МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Обсъждаме един текст, който внася редакция в темата “неизбежна отбрана”, който стеснява възможностите за признаване на превишаване пределите на неизбежна отбрана. И всъщност този въпрос е ценностен – на едната страна са човешкото здраве и живот, на другата страна е собствеността. Неслучайно тези редакции, голяма част от тях признати за притовоконституционни, бяха приети през 1997 г., когато държавата прие, че не е в състояние да гарантира с органите на реда, с държавната власт, с държавната сила неприкосновеността на жилището, на живота от противоправни нападения и разшири възможностите. Тогава ние от Демократичната левица атакувахме това в Конституционния съд и той призна наистина, че има прекалено отиване към защита на собствеността за сметка на човешкия живот.

Текстът, който са предложили вносителите, се опитва да сведе това обстоятелство – да няма превишаване на пределите на неизбежната отбрана тогава, когато става въпрос за жилище. И то жилище в тесния смисъл. Защото има друг текст, който, макар и отменен от Конституционния съд – за нападението, извършено нощем, дава възможност в особени ситуации също да се признае превишение пределите на неизбежната отбрана. Смятам, че този текст връща нещата в нормалното съотношение между ценностите човешки живот и собственост. Досегашният текст включваше и вилен имот или стопански обект. В крайна сметка и съдебната практика има вина за този спор. Защото тя разшири прекомерно тълкуването на термина жилище. Не може ние от това да правим един такъв извод. И най-добре е да приемем текста с ясните мотиви, че жилището остава като място, в което ще гарантираме, че няма превишаване пределите на неизбежната отбрана.

 БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ, от място): Защо жилището да го отделяме като черешката от тортата?

МИХАИЛ МИКОВ: Защото има особени обстоятелства, при което действа едно лице, когато е нападнато в жилището си. И отпадането въобще на текста вкарва едва ли не всички ситуации в превишаване на пределите на неизбежната отбрана.

 БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ, от място): Класическата схема, както е съществувала от памтивека в хиляди държави.
МИХАИЛ МИКОВ: Така че аз смятам, че текстът, както е предложен от комисията и от вносителите, трябва да отпадне с достатъчно гаранции за този баланс между живот и собственост. Благодаря.

 

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Миков.
Имате думата за реплика, господин Ралчев.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колега Миков, не може да има паралел в ценностната система между собственост и живот. Защото всички права са еднакво защитими и еднакво основателно трябва да бъдат защитавани. Ограничаването в термина “жилище” означава точно да сведем до един частен случай общото правило, да стесняваме правата на хората. И че това е така, личи от отменените текстове. Нали знаете, че са отменени текстовете, когато е било извършено нощем. Значи един път характеристиката е свързана с обекта на собственост. Вторият път характеристиката е свързана, когато са те нападнали две и повече лица, свързано е с лицата. И този текст е отменен. На трето място – нападателят е въоръжен. И този текст е отменен. Както виждате, тук не е тезата и антитезата право на живот, право на телесно здраве и собственост. Това е абсурдна теза. Защото от нашата Конституция, от правовия ред на модерния свят, където и да се намира, са защитени еднакво, в еднаква степен всички права.
Вие сте прав в едно, че в 1997 г., когато са създадени тези текстове, може би обстановката е била друга. Тогава защо сега се съгласяваме да отменим чл. 12а, който е точно продукт на тогавашното време в пълната му характеристика? Разберете, че не можем да свеждаме общата част на правото до частния случай.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате думата за дуплика, господин Миков.

МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин Ралчев, първо, в доклада е ясно, че комисията не подкрепя предложението за чл. 12а, но мисля, че тази дискусия ще върви след малко. Но дълбоко съм несъгласен, че правото на превишаване пределите на неизбежна отбрана, неговите граници не е въпрос на ценности. Въпрос на абсолютни ценности е.

БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ, от място): Значи жилището ми е по-ценно от живота?

 

МИХАИЛ МИКОВ: В крайна сметка ние не можем да разширяваме прекалено правото на неизбежна отбрана, защото това излъчва и още нещо – признание за неспособността на държавата да гарантира от противоправни нападения имот или някакви други права. И това означава.
Така че тези предели, които сега са дадени за жилището, са напълно достатъчни. И аз не мисля, че трябва да отиваме по-нататък. Още повече че това е напълно в рамките на Конституционния съд. Тази наша дискусия веднъж е проведена и там. И неслучайно и Конституционният съд е оставил текста в този му вид. Даже, честно казано, малко се чудя защо е внесен отново този текст, за да става отново предмет на дискусия. Там е очертан някакъв предмет, баланс на ниво 1997 г. за отношението между собственост и живот.

Да ни ви давам онзи малко популистки пример, където децата влезли да берат череши или ягоди, той си пуснал средство за самозащита, или извадил пушката и гръмнал по тях, за да си защити ягодите и черешите. Е, такова общество ли сме ние, в което децата влизат да крадат ягоди и череши и ние ще позволим с всички средства да се брани собствеността? Мисля, че е прекалено. Благодаря ви.

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте за изказване, господин Стоилов.

 ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Госпожо председател, господа народни представители! В тази дискусия трудно можем да отделим напълно едната теза от другата, за да бъде едната – по всички свои аргументи, предпочитана пред другата. Но все пак ние сме изправени пред избор и аз поддържам това, което е предложила комисията – това, което обоснова и господин Миков. Ще кажа защо тук алтернативата не е между ценностите живот или имущество.
Забележете, когато някой прониква с насилие в жилището, той може да прониква не с оглед на някакъв имуществен мотив, а именно за да извърши посегателство върху обитателя на жилището. Така че ние даваме допълнителна защита на човешкия живот или поне на този живот, който е на потърпевшия, а не на нападателя, използвайки противозаконни средства. За това става дума в случая.
Вярно че решението не е типично за българската правна система, но това е един елемент, с който се развива институтът на неизбежната отбрана и в случая се ограничава. Затова след дебатите в комисията възприехме това решение.
Конституционният съд в решението, с което обявява за противоконституционни някои от предишните разпоредби, има и тълкуване, което мисля, че е уместно. Когато той говори за жилище, има предвид място за живеене и затова казва,че не е необходимо да се изписва вилен имот, ако той в случая се обитава от лицето и то в този момент живее в него. Така че всяко едно място, което е свързано в най-голяма степен с интегритета, със самостоятелността и защитеността на човека – именно неговото жилище, затова се дава тази защита. Не само заради имуществените интереси на този, който в момента е в жилището. Затова смятам, че надделяват аргументите за подкрепа на текста пред неговото отпадане. Благодаря.

 ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли реплика на господин Стоилов?
Заповядайте, господин Димитров.

 ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Госпожо председател, моето желание беше да направя реплика на господин Миков, но някак си не бях достатъчно настоятелен очевидно, затова вземам думата като изказване.

 Става въпрос за нещо, което е много важно да бъде изяснено и то в голяма степен беше посочено от господин Стоилов. Ключовата дума в този текст е нападение. Тук става дума за извършване на деструктивно действие, застрашително действие, агресивно действие, ако щете, което не разграничава въпроса за имущество или персонален интегритет, а поставя акцента именно върху този акт на агресия. Очевидно случаят с децата, които берат ягоди, е категорично извън тази хипотеза.
Оттам нататък нека да не забравяме, че съществува такова нещо, което се нарича съд. В крайна сметка законът се създава не за да направи съда сляп и глух, а за да му даде възможност на базата на разумно интерпретиране на текста да приложи закона – затова има правоприлагащ орган. Никой от нас не би могъл да очаква, че който и да било български съд би тръгнал по този начин да интерпретира закона, а ако би го направил, затова има Върховен съд – за да отмени неговото решение.
Струва ми се, че всички изказани опасения би трябвало да не бъдат вземани предвид и да се възприеме, че текстът действително гарантира един принцип, който съществува в много законодателства, и той е, че когато бъдат дадени ясни индикации за това, че някой няма намерение да се съобразява със закона, добрите нрави и моята неприкосновеност, аз имам право да се защитавам, предполагайки и най-лошото. Благодаря ви.

 ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Имате ли реплика към господин Димитров?
Заповядайте, господин Ралчев.

 БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, с риск да бъда досаден – обещавам, че няма да се случва често, искам да разочаровам една част от вашите разбирания. Акцентът до този момент беше върху това дали някой ще ти влезе в жилището, което аз опонирам. Акцентът в текста, както е създаден, има друга характеристика, защото той е свързан с два елемента. Не жилището е основният компонент, който ще позволи да извадиш пушката и да стреляш, а нападението, насилието и взломът. Така че кажете ми: когато един човек бъде нападнат по този начин – с насилие, ще можем ли да се позовем на тази норма и на какво основание в тази хипотеза ще направим човешкия живот по-малозначителен от имота жилище? Помислете малко. Тук не става въпрос да стесняваме, да разширяваме, а само да прилагаме.
Абсолютно съм съгласен с колегата Димитров, че не трябва да се подценява институцията съд.
Уважаеми господин Димитров, точно тезата, която аз поддържам, дава възможност на съда в конкретния случай при наличните доказателства да направи пълна субсумация, а не да го ограничаваме в някаква тясна хипотеза.

 ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли друга реплика към господин Филип Димитров? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Димитров.

 ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Нека за момент да се опитаме да излезем от чисто теоретичната страна на спора и да си представим реалната човешка ситуация. Този текст изяснява неща, които са свързани с мотивацията на поведението на индивидите, на личностите в страната. Съществуването на такъв текст дава повече чувство за сигурност на човека, който седи в дома си, когато някой започва да напъва вратата му, или на човека, който е полуотворил вратата на дома си и някой се опитва да я отвори по-широко, за да проникне вътре. За това става дума. Става дума за това дали този човек ще се счита един гражданин, който на основание своите права има гаранциите на закона, че неговата самозащита няма да бъде гледана с лошо око, тоест един човек, който не трябва да бъде унизен във всеки момент, когато има заплаха срещу него или той почувства такава заплаха и в себе си годен да я прецени, да тича да вика органите на реда, а може да се защити, има правото да се защити и сам.
Давайки му тази гаранция, ние естествено допускаме, че той може и да сгреши. В крайна сметка съдът е този, който ще решава дали той е действал според закона или не. Липсата на такъв текст винаги е поставяла гражданите на страни като нашата в положение, в което те все трябва да бъдат някак си свити и унили и първо да са готови да претърпят насилието, а след това евентуално да припкат да търсят някой да ги защити. Нещо, което едва ли отговаря на представата за свобода. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
За изказване – госпожо Манолова, заповядайте.

 МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, при цялото уважение към правния спор, който се води тук, искам все пак да ви върна върху конкретиката, а именно какво представлява действащият текст, какво е нашето предложение, какво предлага господин Ралчев. В действащия текст втората част на т. 3 на чл. 12 е обявена за противоконституционна с Конституционно решение № 17 от 1993 г. Съображенията там бяха развити от господин Миков и те се свеждат до това, че Конституционният съд приема, че жилище е всеки обект, който се ползва за живеене. По този начин в тази група всъщност се обхващат вилните имоти и всички останали застроени за ползване и за обитаване сгради. Тоест така или иначе втората част на тази точка и в момента не действа.

 Предложението, което ние правим: тоест ал. 3 да представлява само квалифициращ състав, който предполага нападението да е извършено чрез проникване с насилие или с взлом в жилище, изключва т. 6, която единствена от шестте точки не е обявена за противоконституционна и която гласи: “независимо от характера и опасността на защита, няма превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако нападението не може да бъде отблъснато по друг начин”, което е недомислица, една глупост и което е нормално да отпадне.
В момента, в който господин Ралчев предлага да отпадне нашето предложение, тоест да отпадне § 1 по вносител, ще остане досегашният текст, в който ще действа т. 6 и ще действа т. 3, както е формулирана след решението на Конституционния съд от 1997 г.

 ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Това е извън предмета на закона, който обсъждаме.

 МАЯ МАНОЛОВА: Което е извън предмета на закона. (Реплики.) Като отпадне нашето предложение, остава действащият закон. На практика Вашата идея на тази фаза и по този начин е правно нереализируема. (Реплики.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли реплика на госпожа Манолова? Няма.
Има ли други желаещи за изказване по представените текстове? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Гласуваме подред текстовете.
Гласуваме наименованието на законопроекта, предложението на господин Стоилов за създаване на нов § 1, което е подкрепено от комисията. Гласуваме, моля. (Шум и реплики в залата.)
Гласували 94 народни представители: за 89, против 2, въздържали се 3.
Текстовете са приети.
Сега ще гласуваме… (Шум и реплики в залата.)
Моля ви за внимание в залата!
Прегласуваме предложението на господин Ралчев за отпадане на § 1 на вносителя, който регламентира института на неизбежната отбрана, по-скоро неговото ограничаване.
Моля, гласувайте предложението на господин Ралчев за отпадане на § 1 на вносителя.
Гласували 104 народни представители: за 24, против 56, въздържали се 24.
Предложението не се приема.
Гласуваме текста на вносителя за § 1, който става § 2.
Гласували 92 народни представители: за 85, против 5, въздържали се 2.
Параграф 1 е приет.
Останалите предложения, които не са подкрепени от комисията по следващите параграфи, бяха оттеглени от господин Яни Янев и господин Ралчев в залата, затова гласуваме ан блок параграфи 2, 3, 4 и 5 в редакция, предложена от комисията.

 ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Предложението за § 2 е той да отпадне.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Да, гласуваме отпадането на § 2 по предложение на комисията, параграфи 3, 4 и 5 в редакция, предложена от комисията.
Гласували 81 народни представители: за 80, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети, а § 2 отпада.