Напоследък обществеността е потресена от все по-ужасяващи случаи на детска агресия. В пресата и електронните медии бяха разгласени няколко случая на насилие, упражнено от деца върху деца. Последиците са смърт или тежки физически и психически травми за жертвата с възможни трайни увреждания и съсипан живот за насилниците.
Най-нашумелият и емблематичен от тях: две 14-годишни момичета от Пловдив убиха своя връстничка и приятелка. Причината, която самите обвиняеми изтъкнали, е, че приятелката им се е ползвала с повече внимание и популярност от тях.
До навечерието на убийството трите са били неразделни. Нищо не предвещавало този трагичен край. Какво е ставало в душите на двете момичета? Какво е замъглило здравия им разум?
Завистта достатъчно основание ли е да извършиш убийство? Изглежда - да. Приятелството, човешката близост не е ли спирачка да посегнеш на нечий живот? Очевидно - не.
Като всички нас тези момичета са били малко засегнати, малко ядосани, недооценени, онеправдани, засенчени от някого, а сега са убийци. Но, ако завистта и недоволството са достатъчно основание за извършване на убийство, то значи всеки от нас, в един момент, по същия непонятен начин може да се превърне и в убиец и в жертва!
За нерелигиозното съзнание, неприемащо съществуването на душата, невидимия свят и злите сили, е непонятно как нормални деца, с добро физическо и психическо здраве, израсли в нормални семейства, възпитани в нормална среда, се оказват способни на толкова жестоко насилие и хладнокръвно убийство. И при най-добро желание към тези случаи не могат да бъдат приложени обичайно изтъкваните причини: социални, икономически, наследствени. Тогава: къде са корените на това зло и как то се е прокраднало в детските души, обичайно приемани за чисти? Причината се крие именно в душата на човека и в определени въздействия от невидимия свят.
Агресията срещу себеподобните, както се казва, е стара като света. Още в първите глави на Библията битиеписателят повествува следното: „И рече Каин на брата си Авеля: (да идем на полето). И когато бяха на полето, Каин нападна брата си Авеля и го уби” (Бит. 4:8). Впрочем причината Каин да убие родния си брат е същата, която изтъкват и двете момичета от Пловдив: почувствал се е огорчен, пренебрегнат, отхвърлен от Бога и видял причината за това не в себе си, а в съществуването на Авел (вж. Бит. 4:3-6). Очевидно е с що за дух се е съветвал, щом е решил, че само убивайки брат си, може да се почувства удовлетворен, щастлив.
А същинската причина за всяко агресивно отношение към друго човешко същество, разбира се,
е грехът, който „стои при вратата”
и „влече към себе си” (Бит. 4:7).
Всички Адамови потомци сме заразени с греха от самото си раждане, светът лежи в зло, подложени сме и на постоянните атаки на лукавите демони. Така погледнато, чудно е не, че от време на време някой убива някого, а че, слава Богу, това се случва относително рядко.
Нужни са много усилия, постоянна бдителност, за да се отклоняваме от греха и да „владеем над него” (Бит. 4:7). На нас, християните, ни е указан врагът, знаем как да го разпознаваме, дадени са ни средствата за борба с него, винаги можем да разчитаме на Божията помощ в нашите духовни битки. Но как стоят нещата при невярващите, нецърковните хора, към които, за жалост, се числят по-голямата част от днешните деца и младежи? В кого разпознават врага на човешкото им добруване и как водят своите лични битки със злото в света?
Етимологическото значение на думата „престъпление” е да престъпиш отвъд нещо, отвъд наложено ограничение, забрана. В най-дълбок смисъл, това означава да престъпиш Божия закон. Във всекидневието, в бита под престъпление разбираме: нарушаване на гражданските закони и общоприетите морални норми, чиито изисквания са несравнимо по-ниски в морално-нравствено отношение от тези на евангелските заповеди. Например, ако гражданските закони забраняват убийството, то според евангелските заповеди и онзи, „който мрази брата си, е човекоубиец” (1 Йоан. 3:15). Нещо повече, Евангелието ни повелява дори да обичаме враговете си (вж. Мат. 5:44).
Когато животът в едно общество не е изграден на евангелски основи, а гласът на съвестта в душата се извращава под влиянието на всеобщото падение, тогава гражданското право остава единствен регулатор на поведението, единствен ясен коректив за нерелигиозните хора.
Ако изискванията, които отделният гражданин предявява към себе си, не надхвърлят тези на гражданските закони, това е сигурен белег за крайно духовно разложение. Тогава единственото, което възпира човека от извършване на престъпление, е страхът от възмездие, благочестието му се крепи единствено на страха от наказание. Но ако има увереността, че престъплението му ще остане неразкрито, какво ще го възпре от злодеяние? Нищо. Затворите са пълни с хора, които са били убедени, че престъпленията им ще останат неразкрити и ненаказани. На това се е надявал Каин (вж. Бит. 4: 9). Вярвали са в своята безнаказаност и двете момичета от Пловдив. В дните след убийството, според разказите на съучениците им, са били спокойни, дори радостни. Сълзите и съжалението дошли след ареста, пред неясната и тежка перспектива на опропастеното им бъдеще.
Днешните младежи нямат религиозно възпитание, а оттам и евангелски разбирания за добро и зло. Под влиянието на масовата култура в тяхното съзнание добро е всичко, което ти носи удоволствие, успех, популярност, а лошо е всичко, което те ограничава, ощетява или просто ти пречи да се чувстваш добре; всички средства за постигане на доброто са добри (стига да не те спипат) и всички средства да елиминираш злото са добри (стига да не те спипат). Това е в най-общи линии моделът на мислене, с който са израсли тези деца.
Логично е да се запиташ: факторът „ако ме спипат” достатъчно силен ли е, за да възпре от злодеяние някого? И ако има увереността, че няма да го спипат, какво ще го спре да извърши престъпление?
Ролята на бесовете в извършването на престъпления
Ако не познава Бога и истинския смисъл на земния живот, човек по правило живее единствено според закона на своите страсти. Стреми се да прави само каквото му доставя удоволствие, задоволявайки душевно-телесните си нужди. И ако тези стремежи не са подчинени на вярата в Бога и постигането на духовно съвършенство, стават самоцелни, превръщат се в една или друга страст. По свидетелство на св. отци, падналите духове всячески се стремят да засилят страстите в човека, защото чрез тях, като чрез канал получават достъп към душата му. Съгласно преданието, бесовете имат способността както да внушават на човека различни мисли и представи, така и да пораждат в него раздразнение, гняв, тъга, униние и други чувства.
Без благодатна защита човек е напълно беззащитен пред действието на нечистите духове и покорно изпълнява тяхната воля, без сам да осъзнава това (поне в началото). А тяхната цел е да го погубят - да го уподобят на себе си или да го доведат до самоубийство (според св. Йоан Златоуст).
В съдебната психиатрия неволното подчинение на злите демони е твърде познато явление, получило гражданственост под наименованието „натрапчива мисъл” или „насилствено влечение”, което често носи характер на безсмислени, немотивирани, агресивни и разрушителни актове. Страдащият преживява тези непреодолими или трудно преодолими вътрешни подбуди като „обсебване от чужда воля” (синдромът на Кандински).
Нашите деца отрано познават греха под всичките му форми. Насилие, порнография, нихилизъм... нищо не им е спестено. Средствата, които лукавите демони използват, за да овладеят беззащитните им души са неизброими. Това може да са: компютърни игри, телевизия, музика, алкохол, наркотици, секс, различни форми на окултизъм...
Тепърва ще се водят обществени диспути на най-различно равнище относно немотивираната агресия у подрастващите, ще се търсят причини, ще се търсят механизми за защита. Но за всеки религиозен човек е ясно: докато мерките са само външни - забрани, контрол, ограничения, наказателна отговорност - престъпленията ще се увеличават. Вероятно най-вече сред непълнолетните, защото законът е най-снизходителен към тях.
Далеч от Църквата и Божията благодат те ще си останат лесно уязвими и беззащитни пред злото, потенциални жертви - обекти или извършители на престъпления.

E-книги